Китайските соларни компании приемат експанзия в САЩ на фона на предизвикателна глобална динамика
Китайските соларни компании приемат експанзия в САЩ на фона на предизвикателна глобална динамика

Китайските соларни компании приемат експанзия в САЩ на фона на предизвикателна глобална динамика

Китайските соларни компании приемат експанзия в САЩ на фона на предизвикателна глобална динамика

В ерата на подновена глобализация, в която глобалните икономически връзки се засилват, китайско-американските отношения вървят в обратна посока. Съединените щати продължават да затягат хватката си върху китайските предприятия, като налагат по-строги ограничения и санкции. Изправени пред тази ситуация, китайските фотоволтаични (PV) компании се впускат в нова вълна от изграждане на заводи в САЩ, признавайки неоспоримата важност на американския пазар.

Само през първата половина на тази година шест китайски PV компании – Trina Solar, JA Solar Technology, Longi Green Energy Technology, Canadian Solar, TCL ZHONGHUAN и Hounen Photoelectricity – обявиха планове за създаване на производствени мощности в Съединените щати. В комбинация с Jinko Solar и Seraphim, които вече имат фабрики в САЩ, общият брой на китайските фотоволтаични компании с производствени операции в страната достигна осем. Заедно те планират да имат производствен капацитет над 16 GW, отбелязвайки началото на втората фаза на глобализацията на фотоволтаичната индустрия в Китай, известна като „PV глобализация 2.0“.

От 2023 г. насам тенденцията китайски фотоволтаични компании да създават фабрики в САЩ се засили, като общият прогнозен капацитет надхвърля 18 GW. Следват някои ключови разработки:

  • През януари 2023 г. JA Solar Technology обяви инвестиция от 60 милиона долара за наемане на земя във Финикс, Аризона, за изграждането на фабрика за фотоволтаични модули с мощност 2 GW. В рамките на месец инвестицията се увеличи до 1.244 милиарда долара.
  • През март Longi Green Energy Technology обяви съвместно предприятие с американския разработчик на чиста енергия Invenergy за изграждане на завод за производство на фотоволтаични модули с мощност 5 GW в Охайо.
  • През април Jinko Solar, която създаде фабрика в САЩ през 2017 г., обяви допълнителна инвестиция от 81.37 милиона долара за разширяване на производствената си линия до 1 GW капацитет на соларния модул в Джаксънвил, Флорида.
  • През май Hounen Photoelectricity разкри инвестиция от 33 милиона долара в проект за слънчеви клетки с мощност 1 GW в Южна Каролина.
  • През юни Canadian Solar обяви инвестиция от над 250 милиона долара за създаване на база за производство на модули с мощност 5 GW в Мескит, Тексас.
  • На 11 септември Trina Solar, водещ производител на фотоволтаични модули, последва примера, като обяви инвестиция от 200 милиона долара в изграждането на фабрика за соларни фотоволтаични модули в Уилмър, Тексас. Очаква се фабриката да има годишен капацитет от около 5 GW и да започне производство през 2024 г., като използва полисилиций, доставян от САЩ и Европа, осигурявайки 1,500 местни работни места.

От икономическа гледна точка неоспорим факт е, че Китай има значително предимство в цените в цялата фотоволтаична верига за доставки. Неговите разходи са с 10% по-ниски от Индия, 20% по-ниски от САЩ и 35% по-ниски от Европа, което допринася за бързия възход на фотоволтаичната индустрия в Китай.

Имайки предвид тези предимства в разходите, човек може да се чуди защо масовите производители са толкова нетърпеливи да навлязат на американския пазар, въпреки липсата на конкурентоспособност на разходите за производство в САЩ. Основният двигател за китайските фотоволтаични компании да създадат фабрики в САЩ е продължаващото търговско напрежение между САЩ и Китай.

Още през ноември 2011 г. Министерството на търговията на САЩ започна „двойно обратно“ разследване срещу фотоволтаични клетки и модули с произход от Китай, което доведе до значителен спад в продажбите на китайски фотоволтаични продукти в САЩ. Тази сянка на „двойно обръщане“ доведе до фалита на някои китайски фотоволтаични компании и сериозни загуби за други, включително Yingli.

През 2014 г. САЩ започнаха второ „двойно обратно“ разследване, насочено към фотоволтаични клетки и модули, които не са обхванати от разследването от 2011 г., което допълнително повлия на китайската фотоволтаична индустрия. Този търговски спор продължава десетилетие, причинявайки различни трудности за фотоволтаичната индустрия на Китай. За да заобиколят антидъмпинговите мерки в Европа и САЩ, някои китайски фотоволтаични компании избраха да построят фабрики в Югоизточна Азия. Според официалната статистика на САЩ близо три четвърти от фотоволтаичните модули, инсталирани в САЩ през последните години, идват от Югоизточна Азия.

Югоизточна Азия има уникални географски предимства и сравнително развита производствена инфраструктура. Както посочи опитен инвеститор, запознат с пазара в Югоизточна Азия, „Големи предприятия, участващи в цялата нова верига за производство на енергия, присъстват в Югоизточна Азия. Индустриалната верига тук е сравнително зряла и обхваща добив, производство на батерии, производство на модули и дори рециклиране на батерии.

Сега, след като разследванията срещу заобикалянето влизат в сила в САЩ, вариантът за Югоизточна Азия също е затворен. На 18 август САЩ обявиха окончателните решения на разследвания за антидъмпингови и изравнителни мита върху китайски фотоволтаични продукти, като идентифицираха пет китайски компании за фотоволтаични клетки и модули, които правят бизнес в Камбоджа, Малайзия, Тайланд и Виетнам, за да избегнат плащането на мита за произведени в Китай слънчеви продукти от 2012 г. насам. Тези пет компании, контролирани от BYD Hong Kong, Canadian Solar, Trina Solar и Longi Green Energy Technology, отново ще бъдат изправени пред наказателни мита.

С блокирани нормални търговски канали китайските фотоволтаични компании нямат друг избор освен да създадат производствени мощности в САЩ, за да заобиколят тарифните бариери. Това е рационален избор за тези компании, въпреки че идва с предизвикателства.

Освен избягването на търговски спорове, американският пазар представлява значителна стойност за китайските фотоволтаични компании. Първо, има огромно търсене на фотоволтаични продукти в САЩ, но вътрешният производствен капацитет силно липсва. Съединените щати са вторият по големина единичен PV пазар в света, който може да се похвали със значителен растеж и големи маржове на печалба. През 2022 г. САЩ добавиха над 20 GW фотоволтаични мощности с планове да достигнат 63 GW до края на 2024 г. – почти 80% увеличение на инсталациите през следващите две години. В рязък контраст сегашният капацитет на вътрешните модули в САЩ е по-малък от 7 GW.

Цената на модулите в САЩ е приблизително $0.1/W по-висока от тази на международния пазар. По отношение на рентабилността местното производство на модули в САЩ се очаква да постигне марж на печалба от „26%-32%“ до края на 2023 г., според доклад на BNEF. Това е значително по-привлекателно от едноцифрените маржове на печалба за производителите на интегрирани фотоволтаични модули в Китай. Високата рентабилност може да се дължи на значителната подкрепа от правителството на САЩ за местната фотоволтаична индустрия.

Освен това САЩ въведоха всеобхватен план за субсидиране на местното производство, който облагодетелства чуждестранни компании, създаващи фабрики в страната. От Тръмп до Байдън, САЩ последователно подкрепят „повторното връщане“ на производството, с особен акцент върху новото енергийно производство. Въпреки че САЩ наложиха мита върху китайски фотоволтаични продукти, за да защитят местното си производство, те приветстват китайските фотоволтаични компании и други чуждестранни субекти да създават фабрики в САЩ.

През август 2022 г. президентът Байдън обяви Закона за насърчаване на възобновяемото осиновяване (IRA), който разпределя приблизително 369 милиарда долара за подкрепа на развитието на чиста енергия в САЩ. Тези стимули включват 30% инвестиционен данъчен кредит за инвестиции в съоръжения и оборудване, съответстващи на графика на инвестиционния данъчен кредит (ITC). Освен това субсидии се предоставят на компании въз основа на ценови стандарти като $3/kg за силициеви материали, $12/m² за силициеви пластини, $0.04/W за слънчеви клетки и $0.07/W за модули. Законът за IRA има десетгодишна продължителност и е много привлекателен за чуждестранни компании, като предлага видима подкрепа за първоначалните инвестиционни разходи. Някои хора от индустрията са изчислили, че субсидиите в момента представляват половината от продажната цена на модулите в САЩ. Въз основа на тези стимули фабрика за модули с мощност 5 GW може да възстанови 250 милиона долара инвестиционни разходи в рамките на две години чрез данъчни кредити.

Балансирайки високите тарифи със сладките възнаграждения от политиките за субсидиране, китайските фотоволтаични компании предприеха стратегически ход за създаване на производствени съоръжения в САЩ, за да запазят пазарния си дял в страната.

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани *